![]() |
| |
|
|
< Обратно в Гадаене Руните - произход и използване Според скандинавските легенди руните са дар от бог Один. Руническото писмо се състои от няколко свързани азбуки, използвани в германските езици преди навлизането на латиницата. Дълго преди използването им като писменост, руните служели за предсказване на бъдещето и за магически ритуали при северните народи. По-късно някои от тях били включени в рунната азбука, но основното им значение остава магическо. Най-ранните рунически надписи са от около 150 г.сл.Хр. и биват заместени от латиницата при приемане на християнството между 700 и 1100 г.сл.Хр. Най-дълго руните се задържат в Швеция- до началото на 20 в. (главно като декорации или рунни календари). Съществуват и множество вариации на руническото писмо като основната разлика е в броя на руните. Трите най-известни азбуки са Главният или Старши футарк, Староанглийският футарк и Новият футарк. Първата е най-обща и се състои от 24 букви и три групи (аети) руни – 8-фреи, 8-хагана и 8-тира по имената на три скандинавски бога. Съществуват и славянски руни, които обаче не могли да се наложат като писменост. Символите са пригодени за изписване върху твърди материали - камък, дърво, кост и други. Така можели да служат и като амулети. Древните германски народи вярвали във връзката между природните стихии, космическата енергия и руните. Те представлявали висше тайнство и намирали приложение в разнообразни области - лекували и благославяли, предсказвали природни стихии и развоя на войните. Самият ритуал на гадаене с руни се нарича Рунемал. Всички руни имат имена, които до колкото е възможно отразяват значението им. Днес са известни предимно имената на ранните и късните англосаксонски руни, но за съжаление названията им според Главния футарк, както и инстинската магическа подредба не са известни. Автор: LadyOfTearS |
|